Джордж V: монархът, останал верен на Мери Тек

Рядка съпружеска вярност – така британски историци определят съвместния живот на крал Джордж V и неговата съпруга Мери Тек. Той управлява Великобритания от 1910 до 1936 г. и остава до смъртта си отдаден на жената до себе си. Това изглежда още по-впечатляващо на фона на бурния любовен живот на неговия баща Едуард VII, известен с многобройните си извънбрачни връзки. Сред най-прочутите му любовници е лондонската аристократка Алис Кепъл – прабаба на днешната кралица Камила. Според популярна история още при една от първите си срещи с бъдещия крал Чарлз III Камила му казала: 'Знаеш ли, че моята прабаба и твоят прапрадядо са били любовници?' Синът на Джордж V – Едуард VIII, също остава в историята с бурния си личен живот. След поредица от връзки той се отказва от британския престол, за да се ожени за разведената американка Уолис Симпсън. Сред владетелите, смятани за верни на своите съпруги, са още Едуард I, Хенри VII, Чарлз I и Джордж III. Последният дори официално заявява, че никога няма да има метреса. Управлението на част от тези монарси обаче е белязано от тежки политически сътресения. Подобно определение трудно може да бъде приложено към Джордж V. Макар да е смятан за привлекателен и да се радва на вниманието на жените, той остава верен на съпругата си. По време на неговото управление Великобритания е сред победителите в Първата световна война. През 1921 г., в разцвета на неговото царуване, Британската империя достига най-голямото си териториално разширение. През следващите години страната преминава през период на относителен мир, въпреки икономическите и обществените последици от войната. Джордж V постепенно се превръща в символ на стабилността, дълга и семейната преданост. Принцът, който не бил подготвян за трона Като син на принца на Уелс Едуард, още при раждането си през 1865 г. Джордж получава титлата 'Негово кралско височество принц Джордж Уелски'. Кръстен е същата година в частния параклис на замъка 'Уиндзор' от тогавашния архиепископ на Кентърбъри и глава на Англиканската църква Чарлз Лонгли. Джордж обаче е вторият син на престолонаследника и никой не предполага, че един ден ще стане крал. Той е роден само 17 месеца след брат си Албърт Виктор и тяхната баба кралица Виктория решава двамата да получат еднакво образование, подобаващо на кралски принцове. През 1871 г. за техен наставник е назначен високообразованият англикански духовник Джон Нийл Далтън. Нито Албърт Виктор, нито Джордж обаче се отличават с особени успехи в обучението. Баща им решава, че флотът е най-подходящото място за тях, тъй като по думите му осигурява 'най-добрата възможна подготовка за живота на всяко момче'. През септември 1877 г., когато Джордж е едва на 12 години, той и брат му постъпват като кадети на учебния кораб 'Британия'. В продължение на три години – от 1879 до 1882 г., двамата служат като обикновени моряци под надзора на Джон Далтън. Пътуват из Британската империя и посещават колониите в Карибския басейн, Южна Африка и Австралия, както и Средиземноморието, Южна Америка, Египет и Източна Азия. По време на престоя си в Япония Джордж се запознава с местен художник, който татуира червено-син дракон на ръката му. Според разказите това предизвиква гнева на баща му Едуард, но младият принц запазва татуировката. След завръщането им във Великобритания кралица Виктория изпраща внуците си за шест месеца в Лозана, където да изучават френски и немски език. След престоя в Швейцария братята, които са станали изключително близки, поемат по различни пътища. Престолонаследникът Албърт Виктор постъпва в прочутия 'Тринити Колидж' към Кеймбриджкия университет, където се изучават хуманитарни, точни и природни науки. Джордж продължава кариерата си в Кралския военноморски флот. Обожаван от нежния пол хубавец, остава верен до смърт на жена си и нарежда Великобритания сред победителите в първата световна война Първата любов на Джордж Дворцовият съвет му предначертава военна кариера, тъй като по-големият му брат Албърт Виктор изглежда здрав и нищо не поставя под съмнение бъдещото му възкачване на престола. Джордж служи няколко години под командването на своя чичо – принц Алфред, херцог на Единбург и командващ британските военноморски сили в Малта. Именно на острова 16-годишният морски кадет пораства и се влюбва в дъщерята на чичо си – своята първа братовчедка Мария Единбургска. Чувствата изглеждат взаимни и Джордж настоява двамата да се сгодят възможно най-скоро. Баба му кралица Виктория, баща му Едуард и принц Алфред подкрепят намерението. Майката на девойката – великата руска княгиня Мария Александровна, обаче се противопоставя на годежа. Като руска велика княгиня тя изпитва неприязън към Англия и не приема подобен брак за дъщеря си. Мария Александровна е единствената дъщеря на руския император Александър II, останал в българската история като Царя Освободител. Поради произхода си тя смята, че дъщеря ѝ не бива да се омъжва за обикновен член на британското кралско семейство. Княгинята се опасява и че Мария ще трябва да отстъпва по ранг на майката на Джордж – принцесата на Уелс Александра. Според нея датската принцеса нямала достатъчно висок произход, защото баща ѝ бил сравнително незначителен германски принц, преди Великите сили неочаквано да го възкачат на датския престол. Под влияние на майка си Мария отхвърля предложението на влюбения Джордж. През 1893 г. тя се омъжва за румънския престолонаследник Фердинанд, който по-късно става крал на Румъния. Отхвърленият принц дълго не може да приеме решението. Споделя пред тесен кръг, че никога повече няма да се влюби, напуска Малта и се завръща в Лондон. Смъртта, която променя наследяването Съдбата обаче му подготвя нов тежък удар, определян от някои историци с максимата 'всяко зло за добро'. През ноември 1891 г. по-големият брат на Джордж – престолонаследникът Албърт Виктор, вече завършил образованието си в Кеймбридж, се сгодява за своята втора братовчедка принцеса Виктория Мери Тек. Близките и приятелите я наричат с краткото име Мей. Баща ѝ Франсис е херцог на Тек и принадлежи към клон на швабската династия Вюртемберг. Майка ѝ – принцеса Мери Аделаида Кеймбриджка, е внучка на британския крал Джордж III и първа братовчедка на кралица Виктория. Годежът е посрещнат с голяма радост в кралското семейство. Кралица Виктория е очарована от двойката и вижда бъдещето на монархията в сигурни ръце. Тя настоява сватбата да се състои възможно най-скоро. Само шест седмици след официалното обявяване на годежа обаче Албърт Виктор се разболява тежко и умира от пневмония. Така Джордж, който дотогава не е подготвян да бъде владетел, внезапно се оказва втори в линията за наследяване на престола – непосредствено след баща си Едуард. По същото време той самият се възстановява от тежко заболяване. Джордж прекарва шест месеца на легло с коремен тиф – болестта, отнела живота на неговия дядо принц Албърт и оставила кралица Виктория млада вдовица. От общата скръб до брака Въпреки мъката от смъртта на своя внук кралица Виктория скоро стига до идеята, че Мери Тек може да се омъжи за Джордж. След загубата на обичания си брат принцът започва често да се среща с бившата му годеница. Двамата скърбят заедно за Албърт Виктор и постепенно се сближават. Когато официалният траур приключва, година след смъртта на престолонаследника, Джордж предлага брак на Мери. Тя приема и двамата се венчават на 6 юли 1893 г. в Кралския параклис на двореца 'Сейнт Джеймс' в Лондон. През целия си съвместен живот остават отдадени един на друг. По собствените му думи Джордж е срамежлив и не е склонен да изразява чувствата си в разговор. Затова често изпраща писма на съпругата си или ѝ оставя бележки, в които споделя възхищението и любовта си към нея. Краят на военноморската кариера Смъртта на по-големия му брат слага окончателен край на военноморската кариера на Джордж. Като втори в линията за наследяване той трябва да започне системна подготовка за бъдещите си държавни задължения. На 24 май 1892 г. кралица Виктория му дава титлите херцог на Йорк, граф на Инвърнес и барон Киларни. Джордж започва да взема уроци по конституционна история. След брака Мери получава титлата 'Нейно кралско височество херцогинята на Йорк'. Двамата живеят предимно в 'Йорк Котидж' – сравнително малък дом в имението Сандрингам в Норфолк. Начинът им на живот е по-близък до този на заможно семейство от английската средна класа, отколкото до разкоша, обикновено свързван с кралския двор. Джордж предпочита скромния и тих бит, който рязко контрастира със светския живот на баща му. Неговият официален биограф Харолд Никълсън пише за този период: 'Той приличаше ту на млад моряк, ту на мъдър стар крал, но когато стана херцог на Йорк... не правеше нищо друго, освен да ловува и да колекционира марки.' Джордж действително се превръща в изявен филателист. Той има значителен принос за изграждането на Кралската филателна колекция – една от най-пълните сбирки от пощенски марки на Обединеното кралство и Британската общност. Строг баща на шест деца Джордж и Мери имат шест деца. Сред тях са бъдещите крале Едуард VIII и Джордж VI. Бащата на британския премиер Уинстън Чърчил – лорд Рандолф Чърчил, твърди, че Джордж е бил изключително строг баща и децата му се страхували от него. Според разпространяван разказ по-малкият му син, бъдещият Джордж VI и баща на кралица Елизабет II, започнал да заеква след физическо наказание. На Джордж V е приписвана и репликата: 'Баща ми се страхуваше от майка си, аз се страхувах от баща си и държа децата ми да се страхуват от мен.' За съвместния живот на херцога и херцогинята на Йорк се разказват множество анекдоти. Някои от тях са забавни, но никога не преминават границата на добрия тон. Удивителната прилика с Николай II Джордж V и последният руски император Николай II са първи братовчеди по майчина линия. Те са синове на датските принцеси и сестри Александра и Дагмар, приела в Русия името Мария Фьодоровна. Двамата са роднини и по бащина линия. Удивителното е, че Джордж и Николай си приличат толкова много, че на някои снимки трудно могат да бъдат различени. Те са близки още от детството, често си гостуват, а след като създават семейства, срещите продължават заедно със съпругите им. С тази прилика е свързан и популярен дворцов анекдот. При едно посещение на Николай II и съпругата му Александра Фьодоровна в Лондон е организиран прием с танци. Мери се озовава в обятията на руския император, като за миг го взема за своя съпруг. Според разказа тя му прошепва, че иска двамата да напуснат приема. Николай II отвръща шеговито, че първо трябва да попита Александра, а тя – да поиска разрешение от Джордж. Засрамена, бъдещата британска кралица се отдалечава. Когато вижда Джордж в другия край на залата и осъзнава грешката си, избухва в смях, към който скоро се присъединяват и останалите гости. Трагичният край на руското императорско семейство Историята на двамата владетели обаче завършва трагично. След Руската революция Николай II и семейството му са поставени под арест. Във Великобритания първоначално се обсъжда възможността сваленият император да получи убежище. Планът не се осъществява на фона на опасенията от обществена и политическа реакция, като ролята на Джордж V в оттеглянето на подкрепата продължава да бъде предмет на исторически спорове. Николай II, съпругата му Александра Фьодоровна и техните деца са разстреляни от болшевиките в Екатеринбург през юли 1918 г. Така кралят, когото руският император нарича свой близък роднина и който изглежда почти като негов двойник, остава на британския престол, докато династията Романови е унищожена.