Кухнята на икономиката: Когато академик срещне ресторантьор – кой е прав за цените?

В един свят, където икономическите теории често се сблъскват с твърдата реалност на пазара, българският ресторантьорски бранш изригна срещу коментари на вицепремиера Атанас Пеканов. Дебатът се разгоря около въпроса за цените в заведенията, като Пеканов призова за тяхното намаляване, виждайки сходство между София и Виена и обвинявайки сектора в спекулация покрай еврозоната. Отговорът на Сдружението на заведенията в България (СЗБ) и Българската асоциация на заведенията (БАЗ) беше категоричен и насочен директно към липсата на практически опит в реалния бизнес. Според бранша, да се дават 'рецепти' за ценообразуване от академична кула, без да се познават ежедневните предизвикателства като заплати, осигуровки, наеми, енергия, доставки и данъци, е несериозно и дори цинично. Ресторантьорите подчертават, че сравняването на цени между София и Виена е лишено от смисъл, ако не се отчитат фундаментални разлики в данъчната тежест, покупателната способност, разходите за труд и общата административна среда. В Австрия, например, се прилагат намалени ставки на ДДС за определени хранителни услуги, докато в България браншът отново работи под пълната тежест на 20% ДДС, след като временните облекчения отпаднаха. Цените в менюто не са резултат от каприз, а от сложна калкулация на реални разходи. Поскъпването на суровините, енергията и все по-трудното намиране на квалифициран персонал директно се отразяват на крайната сметка. В този контекст, призивът за 'сваляне на цените' звучи като опит за прехвърляне на отговорността върху бизнеса, който ежедневно рискува и се бори за оцеляване. Браншът не иска лекции от телевизионните студиа, а честен и конструктивен диалог с държавата. Основното им искане остава намаляване на ДДС за ресторантьорския сектор, което е стандартна практика в много европейски държави. Според тях, това е единствената реална стъпка към по-ниски цени за крайния потребител, вместо да се търсят виновници сред търговците.