Учени: Гигантски сблъсък е създал Луната за часове

Луната може да се е формирала само за няколко часа след гигантския сблъсък между Земята и протопланета с размерите на Марс в ранната история на Слънчевата система. До тази теория са стигнали учени въз основа на нови симулации, които отчитат как вътрешната температура на младите протопланети е влияела върху геоложките им свойства и съответно върху сблъсъците, които са преживели. Сценарият с гигантски сблъсък се превърна във водещата теория за произхода на Луната, особено благодарение на работата на планетарния учен Робин Канъп. От 2001 г. тя провежда и усъвършенства компютърни симулации, описващи как тяло с размерите на Марс, наречено Тея, се е сблъскало със Земята под подходящ ъгъл, за да изхвърли отломки в орбита около протоземята. Адийн Дентън от Югозападния изследователски институт ръководи екип, извършил едни от най-подробните досега симулации на сблъсъка, като е взел предвид повече от геоложките свойства на сблъскващите се тела. 'Моделите се развиха така, че да включват здравината на материала, което е наистина важно при изучаването на сблъсъци между по-малки тела като астероиди или при предишната ми работа за формирането на системата Плутон-Харон', заяви Дентън. 'Не бяхме сигурни дали това ще има значение за Луната. Когато направихме симулациите, установихме, че всъщност има голямо значение.' Оказва се, че по-топлите тела са по-слаби от по-студените. След формирането си планетите все още са били горещи във вътрешността си, което е влияело върху здравината на материалите им. Тъй като сблъсъкът, довел до образуването на Луната, е станал не много след формирането на Слънчевата система, това вероятно е повлияло и на сблъсъка с Тея. При удара си в Земята Тея е била напълно разрушена. Голяма част от останалото от раздробеното ѝ желязно ядро е потънало в Земята, докато голям пръстен от отломки се е разпрострял около планетата и е образувал Луната. Температурата във външните няколкостотин километра на Тея е повлияла върху способността ѝ да се деформира при удара и да поглъща инерцията от сблъсъка. Това от своя страна е определило начина, по който отломките са били разпръснати около Земята и впоследствие са образували Луната. Предишни симулации показват два възможни сценария. При единия пръстенът от отломки е останал в орбита за значителен период, което е позволило Луната постепенно да се натрупа от него. Другият, представен за първи път чрез симулации на НАСА през 2022 г., предполага, че Луната се е формирала от тези отломки само за няколко часа. Новите модели на Дентън потенциално подкрепят тази изненадваща възможност. Ако Тея е била по-студена и сблъсъкът е станал по-късно – вероятно 100-150 милиона години след формирането на планетите – пръстенът от отломки би позволил на Луната да се натрупва постепенно. Тъй като Тея е била по-здрава, по-голяма част от нея би оцеляла непокътната и би се сляла със Земята. При по-топла Тея, която се е сблъскала със Земята по-малко от 60 милиона години след формирането на планетите, Луната би могла да се е формирала изключително бързо, докато самата Тея е била напълно унищожена. 'В зависимост от това колко горещи са били Земята и Тея преди сблъсъка, ударът може да унищожи Тея и да произведе огромен диск от отломки, от който в крайна сметка да се формира Луната', заяви Дентън. 'Но когато използвах същите параметри като при първоначалното моделиране на сблъсъка – включително еднакви температурни структури във вътрешността на двете тела – в рамките на около пет часа се появи непокътната Луна.' 'Тези изненадващи и вълнуващи нови резултати предполагат потенциална връзка между физическите свойства на Луната днес, включително вероятно съдържанието на летливи вещества в нея, и термичното състояние на Земята и Тея по време на гигантския сблъсък', заяви Робин Канъп, която не е участвала в изследването. 'Това от своя страна може да помогне на учените да определят по-точно кога се е случило събитието, довело до образуването на Луната.' И при двата сценария Луната изглежда е съставена предимно от материал от мантията на Тея, с малко количество материал от мантията на Земята. Това е изненадващо предвид приликите между състава на Луната и земната мантия. Изследванията показват и различия в нивата на изотопите, които не могат лесно да бъдат обяснени от настоящите симулации. Симулациите могат да окажат влияние и върху търсенето на екзолуни. Ако Луната се е формирала за няколко часа, търсенето на дискове около земеподобни екзопланети, от които могат да се образуват екзолуни, би могло да се окаже безрезултатно, тъй като подобни дискове биха съществували за много кратко време. Дисковете, от които се формират луни около газови гиганти, са различен случай. Те не възникват при сблъсъци, а от материал, останал след формирането на самите планети. Източник: Дарик нюз