Министерството на културата: Няма данни за спиране на дейността на Киноцентъра Бояна
Министерството на културата следи деликатно обстановката към развиването на Киноцентъра ' Бояна " поради смисъла му за българската кино промишленост. От ведомството показаха в своя позиция, че все още не разполагат с информация за идно прекъсване на филмовата активност или смяна в предназначението на комплекса.
Повод за позицията са обществено сложени въпроси за бъдещето на Киноцентъра. На 28 август 2026 година в Министерството на културата е постъпила публична информация от Агенцията за обществените предприятия и надзор (АППК), която по закон прави следприватизационния надзор по контракта за продажбата на 95% от капитала на ' Бояна филм " ЕАД. Договорът за приватизация е подписан на 24 януари 2006 година
Според данните на АППК за всички завършили и тествани отчетни интервали – от 11 ноември 2006 година до 10 ноември 2024 година – не е открито несъблюдение на главните отговорности по приватизационния контракт.
Проверките не са открили нарушавания, свързани с капиталовата стратегия, запазването на предмета на активност, условието най-малко 80% от приходите да се образуват от контрактуваната активност, рестриктивните мерки за предписание с недвижимите парцели, както и отговорностите, свързани с филмопроизводството.
Проверката на АППК за идващия регистриран интервал – от 11 ноември 2024 година до 10 ноември 2025 година – към момента не е завършила. За последния интервал, от 11 ноември 2025 година до 10 ноември 2026 година, срокът за показване на нужните отчетни документи е 30 юни 2027 година
Собствениците на Киноцентъра ' Бояна " също са декларирали обществено, че не възнамеряват смяна в предназначението на комплекса и имат намерение да продължат развиването му като кино инфраструктура.
От министерството на културата декларират, че ще продължат да изискват и проучват информация от способените институции. При нужда ведомството ще подхваща дейности в границите на законовите си пълномощия.
Днес се състоя конференция за ориста на една от най-големите кино компании в Европа, ситуирана в подножието на Витоша в София.
Любомира Костова от съдружие ' Независим културен бранш " ; Габриел Георгиев от съдружие ' Алианс на самостоятелните продуценти " и Павел Павлов, който е изпълнителен шеф на ' Аудиовидео Орфей ", обясниха какви са терзанията на филмовите дейци по време на конференцията, която се организира в Българска телеграфна агенция. Ден по-рано те проведоха и митинг пред Киноцентър ' Бояна " поради риск от продажба.
" Съдбата на киноцентъра е голям, голям проблем за България, за всички работещи в киноиндустрията и самостоятелен културен бранш ", сподели Любомира Костова.
По думите й те изискват да се направи самостоятелна инспекция на контракта, която да откри дали отговорностите по контракта са изпълнени.
За уредниците на конференцията два са най-важните въпроси - какво ще се случи с Киноцентъра след приключването на последното ограничаване по контракта за приватизация, което ще се случи на 17 ноември тази година, както и изпълнени ли са всички условия по контракта съответно, тъй че този парцел да бъде добит след приключването на въпросния период.
Според ръководителя на Алианса на самостоятелните продуценти Габриел Георгиев въпросът с приключването на рестриктивните мерки или последното от рестриктивните мерки по контракта е жизненоважен за цялата промишленост. По думите му преди 20 години киноцентърът е бил най-голямото дружество, което създава кино на Балканския полуостров. Това от дълго време обаче не е по този начин.
" Има доста образци в района на добре разрастващи се промишлености. Унгария – казвал съм го доста пъти – само че Унгария е един доста добър образец за това по какъв начин преходът от държавна благосъстоятелност е контролиран дотам, че студиото в Унгария и към днешна дата - едно от огромните им студиа в действителност, е държавна благосъстоятелност. Унгария като доход в аудиовизуалния бранш е абсолютният водач ", изясни Георигев.
Той даде за образец и страни като Полша, Румъния, Гърция, които също имат добре развита инфраструктура, финансови тласъци, които са управнически решения.
" Въпреки това, България има инфраструктура, има механизъм за финансов тласък, имаме работещ, задоволително работеща изпълнителна организация ' Национален кино център " и имаме поръчка от всички, че желаеме да се развиваме или да развиваме този бранш добре. Въпреки това, ние сме на последно място ", сподели още Георгиев.
" Какво би се случило, в случай че загубим едно от значителните неща, които ще ни дадат опция да се развиваме в бъдеще като стопански и културен бранш – приказвам за киното? Ако махнем инфраструктурата, остава само дотацията от държавния бюджет и човешкият запас. Няма друго ", сподели той.
" Какво би било посланието след 17 ноември 2026 година, когато киноцентърът – хипотетично, да допуснем, че е догадка – бъде опустошен? Това е посланието, че България е завършила с националното си кино ", добави Габриел Георгиев.
Според Павел Павлов, изпълнителен шеф на ' Аудиовидео Орфей " съществуването на киноцентъра е от национално значение.
" Държавата, в лицето на нашите предци, е вложила над 120 милиона евро еквивалент в изработката на киноцентъра. Когато е издигнат по царско време, земята, когато е отредена, на никой нищо не му е взето. Тоест, когато е отредено, че това ще бъде за кино, хората, които са имали, са били обезвъзмездени ", сподели Павлов.
" Не може да си позволим да зародят следващите къщички – както се случи на терените към киноцентъра, за които аз негодувам от три години към този момент. Слава Богу, че министър Милошев към този момент повдигна тематиката. И го апелирам и тук да поеме такава угриженост, с каквато досега се обръща към киногилдията, както – изтъквам го: ' Аз съм един от вас ", сподели още Павлов.
skandal.bg
СПОДЕЛИ СТАТИЯТА
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
министерството културата
културата няма
няма данни
данни спиране
спиране дейността
дейността киноцентъра
киноцентъра бояна
министерството
културата
няма
данни
спиране
дейността
киноцентъра
бояна
КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР
(0)Comments